Роженският манастир е разположен на около 5 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове – разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва.
Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследстви дава името си на близкото село Рожен. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастира е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18-ти век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.
Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби. Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция). При управлението на Импреатор Теофилус, известен по византийско време със своето преследване на иконопоклоничеството, вдовицата хвърля иконата във водите за да избегне нейното унищожение от императора. Тя не потънала и плавала години преди да достигне портите на манастира Ивирон в Гърция през 999 г.
bulgarianmonastery.com
