Bulgaria Travel TV - Мюсюлманско тюрбе от края на XIV вк

  Тюрбе (мюсюлманска гробница) на Отман Баба от края на XIV век в село Текето, област Хасково, е изключително добре запазен исторически паметник на мюсюлманското население в района, наречено "алиени". "Текке" представлява гробница "Тюрбе" с принадлежащите й в близост помещения за ритуала - кланница, фурна, навес за посрещане на гости, място за нощувка и складови помещения - аналогичен вариант на християнския манастир. Тук идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднали и преживяни щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е - нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за тюрбето. Запазването на това свещено място непокътнато седем века и през много политически режими до днес е показател за вярата в силата и мощта на дервиша (светеца) ОТМАН БАБА”.

  Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг за 40 автомобила, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място.

  Теке (от турски - tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централно място се заема от седмоъгълна сграда - Тюрбе, която е гробница/мавзолей (обикновено символично) на светец.

  Най-старите текета в България, които са и най-големи и най-известни, са 4 - на Демир Баба край с. Свещари, Исперихско; на Акязълъ Баба в с. Оброчище, Добричко; на Кадемли Баба край с. Сокол, Новозагорско и на Осман Баба край с. Текето, Хасковско.

  Но кой е Осман Баба? Отговор на този въпрос дава археологът Димчо Аладжов (1930 - 2010).
  Ето и превод на надгробния паметник:

  „КРАСИВ КРАЙ!

  Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.”

  През миналия век Текето на Осман Баба е обявено за паметник на културата.