Дълбоко назад във времето около II или III век от н.е. в района на с. Разбоище, Годечка община имало силно римско присъствие в района. Недалеч от манастира в югоизточна посока минава един от двата римски пътя Via Diagonale, а срещу него минава малка рекичка Дракула, която се влива в река Нишава. Там се е намира и римско селище с военен пост, а мястото под него и до ден днешен носи наименованието Римското гробище, което за съжаление иманяри са го ограбили. В селището най-вероятно е имало християнин, макар че по това време още са ги преследвали, който е построил християнско светилище. Доказателство за това са намерените на мястото две византийски пограбални плочи, които датират VI-VIII век от н. е. На едната от тях много добре се личи кръст.
  Не са запазени сведения кога е построен манастира Света Петка (Чепърленски манастир), но информацията за него е, че първят монах е доведен в него да служи на сила. Дядо Андрей е роден на 6 февруари 1880. Той е бил на 38 години, когато през 1918 година на сън му се явява Св. Петка и му казва: "На тебе сме сложили ръка и трябва да отиде в местността Църквището и върху основите на стар манастир да съградиш нов." Той обаче не възприема на сериозно съня и затова Св. Петка му се явява със същата заръка. На трето явяване светеца му казва: "Ако не изълниш тази заръка ще загубиш трима от семейството си". Той пак не послушал заръката и един понеделник съпругата му се разболява и в сряда умира. В петък пък умира 14 годишната му дете. За да спаси новороденото си бебе дядо Андрей го харизва на бай Станко от с. Чепърненци и този акт е запазен и е с дата от 1918 г. По този начин спасява детето, но за да се изпълни пророчеството умира коня му.
  След като се случва всичко това дядо Андрей отива на посоченото място и започва да први всичко според съновиденията - намира основите на стария храм и започва да гарди сегашния. Там намира и двете византийски погребални плочи. След това изгражда камбанарията и Офицерската стая и в този завършен вид манастира е осветен през 1942 г. Първото чудо, което става в манастира е в наши дни. Нивата пред църквата е била на дядо Мито. През 1933 дядо Андрей сънува, че трябва да се поклони на Светите места. Връщайки се от Гроба Господен получава свише видения и придобива пророчески умения. Отива при дядо Мито и му казва, че трябва да даде нивата в полза на манастира, но собственика отказва да я даде. Дядо Андрей е бил убеден че ще се случи нещо лошо на човека защото е изпитал Божия гняв върху собствения си гръб. Наказанието действително не закъснява - човека след два месеца да губи зрение след което ослепява. След като дядо Мито ослепял повикал дядо Андрей да отиде при него и подарил нивата на църквата. След около половин година дядо Андрей сънува че ослепелия старец трябва да престои в манастира две седмици. Идвайки в намастира зрението му се възвръща до такава степен че да се движи без придружител. Известно е, че Света Петка помага на хора с увредено зрение и повреден опорно-двигателен апарат.