Bulgaria Travel TV - Горно Пасарелски манастир Св. Пр. Илия

  Горно Пасарелският манастир Св. Пр. Илия е изграден върху останките на древна църква, съществувала още по римско време и изгорена и унищожена от турците през Османското иго. През 1933 година една баба на име Ташена от Гюневия род в селото преди да почине изпаднала в кома и четири дни след като съвзела седнала в кревата си и посочила на хората хълма над селото. Казала им там да отидат и да копаят. На мястото ще намерят кръст и останки от стара църква от римско време и на нейно място да изградят нова. След построяването му храма е осветен от Софийския владика.

  След изселването на жителите от село Горни Пасарел през 50-те години на миналия век, поради построяването на язовир Искър, местността с манастира попада в обособения тогава резерват на Ловно стопанство Искър и става недостъпен за простосмъртните. До резервата достъп имат само богопомазаните членове на БКП, където отстрелват развъждания дивеч от горското стопанство в района. Манастира запустява, тъй като изобщо не е поддържан през това време и покрива му пада като дъждовете и слънцето довършват останалото. До 1967 година една монахиня живее в него и след смъртта й божия дом бива превърнат в склад. Едва през 2006 година жителите на бившето село, останало под водите на язовира, отново получават достъп до месността и манастира и провеждат първия храмов празник на Илинден. Горнопасарелката Мария Янчева поема инициативата по възстановяването на манастира създавайки Църковно настоятелство, одобрено от Софийска Митрополия и с помощта на доброволци вече няколко години прави опити да събере средства за възстановяването му. Средствата отпуснати от Министерството на Културата и Митрополията и събрани от хората за възстановяването му тогава и през следващите няколко години едва стигат за укрепването на храма. Той и в момента е без покрив и продължава да се руши.

  Недалеч от манастира се намира аязмо, което според преданията е известно още от римско време. С водата му са се лекували войниците от римските легиони. Тайната му сила се е запазила и до днес и в това са се убедили двамата братя работили по възстановяването на храма. През миналото лято те отишли заедно със съпругата на единия да налеят вода от аязмото. Жената едва слязла до извора прегъната на две. Седмица след това тя забравила за болежките в кръста и започнала да работи в градината на къщата си както преди. В знак на благодарност към Божията помощ братята запретнали ръкави и изградили отново разрушеното от животни и лоши стопани аязмо.