Bulgaria Travel TV - Горнобански манастир Св. св. Кирил и Методий

  В прелестните северни склонове на чудодейната Люлин планина е сгушен Горнобанският манастир, посветен на светите братя Кирил и Методий. Възникнал през XV век при малка крепостна черква на Малобучинския проход, манастира многократно е разрушаван и опожаряван и отново въздиган. Известно е, че при завладяването на Константинопол в 1453 г. султан Мохамед II обещал религиозни свободи на християните и закрила на духовенството. Тогава монаси основават манастира.

  С пренасяне мощите на сръбския Боговенчан крал Стефан Урош II Милутин, става известен сред населението като "свети Крал".

  Наред с Курилския, Кремиковския, Германския, Долно Лозенския той е едно от просветно-книжовните огнища на духовната общност "Софийска мала Света гора". През черните столетия на робството те са единствените светилници на българския дух. Пет години след поредното бастисване в 1863 г. родолюбивите и боголюбиви горнобанчани избрали настоятелство начело с поп Миал и със застъпничеството на руския консул в Цариград. Изпратеният с 10 000 гроша Цоне Дърньов донесъл "ираде" (позволително) от великия везир за възстановяване на манастирската черква с името "Св. св. Кирил и Методий". С щедрите дарения (пари, труд, земя, гори, жито) на местните и от съседните села християни, както и еснафските сдружения от София започнало грандиозно изграждане на манастирската двуетажна постройка с чардаци и каменна черква.

  След едно тайно посещение през есента на 1872 г. на Апостола на свободата Левски - Дякон Игнатий, строежът бил спрян, а игуменът - монах Ананий бил прогонен в Кладнишкия манастир. Основните организатори и съзаклятници Цоне и Атанас Папазалийски от Софийския еснаф били оковани във вериги и изпратени в Русчук при Митхат паша за да ги съдят и бесят.

  След многострадалното им завръщане отново било разрешено да се довърши черквата, с писмена декларация от дядо Филе от Драгичево и Петрун Никленов от Кладница, че ще служи за духовните нужди на населението от техните села. Така в 1876 г. черквата била осветена от софийския митрополит Милети.

  След Освободжението манастирът се замогва. Разполага с голямо стопанство, гори, ливади, ниви, добитък, но превратностите на времето го довеждат до нови изпитания. Настъпват отново тежки дни през 50-те години на XX век. В манастира са настанени трудови войски и манастирският живот угасва. Постройките са разграбени, ликвидирано е стопанството и духовниците са прогонени. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава манастирските сгради. Скоро след това е възстановена само черквата, но без съществувалия дотогава купол.

  Горнобанският манастир е действащ и се състои се от църква и помощна сграда. Църквата е единствената сграда останала от стария манастирски комплекс и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, с две петостенни конхи и без купол. В храма може да се прочете историята на крал Стефан Урош II Милутин, а зад олтара все още могат да се видят фрагменти от стенописи.