Една от най-величествените постройки в старата ни столица Велико Търново е катедралният храм ”Рождество Богородично”. „Катедралата”, както е по-известна сред търновци, се издига на малък площад в старата част на града (Болярската махала). Строежът е дело на майстор Колю Фичето в периода 1842-1844 г., като всички пари за градежа са събирани с дарения от вярващите.
Църквата е изцяло изградена от дялан пясъчник. Търновската катедрала впечатлява с величествен главен корниз, изработен във форма на двойна кобилица от редуващи се камък и червени тухли. Особено красиви и интересни са елипсовидните прозорци, които придават на катедралата неповторим и оригинален вид.
Освен с външната си архитектура, храмът впечатлява с оригиналния си интериор. Сводовете в храма са изградени от тухли и хоросан, а двата реда капители внасят хармония и симетрия.
Освен главен вход, търновската катедрала има още две симетрично разположени врати, които водят до външните аркади.
Църковният храм е трикорабен, без камбанария и кубе. Самата камбанария е издигната на 30 метра западно от храма.
Интересна е и историята на черквата. Тук е отслужен благодарствен молебен при влизането на руските войски в Търново през 1877 г. Храмът е и мястото, където княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд I полагат клетва.
През 1913 г. „Рождество Богородично” е разрушена напълно по време на голямо земетресение. Благодарение на запазен гипсов макет на храма, изработен от Леон Филипов, на мястото на разрушената църква търновци издигат нов храм със същата фасада.
Първият камък за новата сграда е положен през 1924 г. Строежът е дело на майстора - строител и предприемач дядо Грозю, а църквата е завършена и осветена през 1934 г. Стенописвана е през 1954 г., като рисунките са дело на българските художници Д. Гюдженов, Ат. Велев, Н. Кожухаров и П. Сеферов. От стенописите впечатление правят тези с историческа тематика и по-точно сцените с покръстването на българския народ, както и сцени, свързани с историята на Търново.
Вратите са изработени от професор Травници, а дърворезбата е дело на П. Кушлев по молба на дарителката.
bulgariainside.com
