Катедрален храм „Свети Йосиф“ е най-големият католически църковен храм в България. Той се намира в София и е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“.
Историята на конкатедралния храм „Свети Йосиф“ и на едноименната енория в София започва през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като епископски викарий е изпратен от монсеньор Франческо Рейналди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. През 1878 г. на това място започва строеж на малка църква „Свети Йосиф“ и принадлежащ към нея комплекс със същото име. Още незавършена, през 1880 г. тя е осветена и отворена за служби. Първи енориаши са строителите на железопътната линия София - Истанбул и многобройните хървати и албанци, занимаващи се с търговия в града. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците-капуцини, колеж и концертна зала.
През 1944 г., по време на Втората световна война тя е почти завършена, но на 30 март 1944 е разрушена при бомбардировка. Създадена е Фондация „Свети Йосиф“, която събира средства за възстановяване на енорийския храм, но при комунистическата власт парите изчезват от банката.
Единствената част от сградата, запазена след бомбардировките, е концертната зала, в която повече от 60 години, до построяването на днешния храм, са се провеждали службите. Енорийският дом на свещениците е почти изцяло национализиран от държавата.
На същото място, където е била старата катедрала, при посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 е положен първият камък на строежа на нова, по-голяма катедрала. Строежът на новия храм е подпомогнат от финансовите помощи на католици от целия свят. Строежът продължава в периода 2002 - 2006, с известни прекъсвания. Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев.
„Свети Йосиф“ днес е най-голямата католическа катедрала в България, разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1 000 богомолци. Катедралата е дълга 23 м, широка е 15 м, висока е 19 м. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 метра, а камбанарията, оборудвана с 4 електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи - на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.
От дясната страна при входа се намира иконата на Божието Милосърдие с надпис: „Исусе, уповавам се на Тебе!“. Тази икона е свързана с набожността към Божието Милосърдие и с явлението на Исус на Света Фаустина Ковалска. При входа се намира и статуята на Дева Мария, която в Лурд през 1858 г. се явява на Света Бернадета Субиру, за да се обяви като непорочно зачената. От другата страна на портата на катедралата се намират статуите на едни от най-популярни светци в Католическата църква - Света Тереза от Младенеца Исус, боса кармелитка, и Свети Антон от Падуа, францисканец.
При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията.
wikipedia.org
