Българска православна църква "Свети Седмочисленици" е построена през 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.
Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Мехмед Соколу. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол), но сигурни доказателства за това няма. Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена. След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.
Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Проектът за преустройството е на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
bg.wikipedia.org
