Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите римляните я строят и подържат за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. През късната античност тя е част от мощната отбранителна система на Римската, впоследствие и на Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значениетo и нараства след обособяването на Видинското княжество и царство през втората половина на XIII и XIVвек, включващи земите на днешна северозападна България, части от източна Сърбия и югозападна Румъния.
Крепостта е една от последните български твърдини, завладяна от османските турци в края на XIV век. В нея те настаняват голям гарнизон, играещ важна роля в охраната на Империята и в потушаване на въстанията на българското население. В периода 1805-1837г. крепостта се разширява и преустройва за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Състои се от три двора /всеки с възможности за автономна защита/ и едно отделно укрепление. Има и две главни порти – Видин капия и Ниш капия.
На крепостните стени с височина до 10 м. са изградени амбразури за пушки и оръдия. В крепостта има казармени и складови помещения, затвор, мелници за сол и жито, четири водохранилища. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достигал до 3000 души. Като военно съоръжение се използвала за последен път по време на Сръбско-българската война през 1885г.
Крепостта е изградена сред Белоградчишките скали.
visitvidin.net
