|
|
|
|
|
|

|
|
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
|
BG maps,
Global Atlas,
Google maps,
WikiMapia,
GEOCACHING,
Централен Балкан,
WikiVoyage,
360.bg,
Airport Sofia,
Bulgarian railway,
Central bus station Sofia,
The World Fastbook,
Historypin,
Това е Българската улица,
IgoUgo,
Камери на КАТ,
Flight Radar,
|
|
|
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
|
Министерство на туризма,
Българска Туристическа Камара,
БХРА,
БАПС,
ОП Туристическо обслужване,
Сдружение „Фрий София Тур”
Регистър на туристическите атракции
Защитените природни обекти в България”
|
|
НОВИНИ
|
Econ.bg,
BgHotelite,
Journey.bg,
Info Tourism,
Folklore-bg,
Magelan INFO,
Tourist media,
Около света,
Варна Утре,
Frognews,
THExperts,
Travelnews,
inews.bg,
GlobusNews,
Photolist,
|
|
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Забележителности в България,
Кулинарна карта,
Виртуални панорами,
Новото тракийско злато,
Национален публичен регистър на храмовете в Република България,
Изгубената България,
Разкази и идеи за разходки,
Zone Bulgaria,
Намери хотел,
Наследството на София,
Бани SPA,
Каталог за туризъм,
Кошмарите в туризма,
НБТА,
Споделете пътуването си,
Рибарство и аквакултури,
Виж България,
Средновековните църкви в България,
Monasteries in Bulgaria,
Свети места,
Странник БГ,
Раница,
Отбивки,
BGSpirit,
Мегалити,
Българските крепости,
Sofia guide,
Туристически портал на Родопите,
turizam-bg.com,
goKotel,
Зелени коридори - Бургас,
Пътешествия безкрай,
Изчезваща София,
Отговорен Туризъм,
SOS Старини,
Dark tourism,
Go to Burgas,
БУДАЛА ТУРИСТ,
Хижите в България,
Opoznai.bg,
Bulmaps,
Urbex,
1333.bg,
Shambhala News,
GoWhere.bg,
Offroad Adventure Mursalitsa,
Дърво с корен,
|
|
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Gapyear,
Travel with a Challenge,
Travelers Digest,
Travel by Drone,
New Destination Network,
Wandertooth,
Rick Steves TV,
ClickASnap,
AirPano 360 panorama,
VeeR TV,
|
|
ПОЛЕЗНИ
|
Звукова карта на българските диалекти,
Истинската българска история,
Kickstarter,
Еносиасти,
Фотоконкурси,
|
|
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
|
TIRS - резервации онлайн,
JANA TOUR,
|
|
ПАРТНЬОРИ
|
Всеки следобед с Криси |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
СОСТРА е добре запазен крайпътен комплекс разположен на древния римски път "Виа Траяна". Намира се в долината на р. Осъм, край село Ломец, на 12 км севрно от Троян и на 28 км южно от Ловеч. На площ от 4 кв. км. в периода II-V в. съществували силно укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради, некрополи. Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброявала от 500 до 1000 римски войници. Римската крайпътна станция Состра е изградена върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи. С римското нахлуване в земите от двете страни на планината Хемус (ІІ век пр.Хр.) се слага край на множество тракийски поселения. Върху руините на тракийско селище и дървено – землен лагер, съществували западно от махала Ломешки ханчета, Троянско, възниква укрепен военен лагер на помощни части (кохорти). Името на римската крайпътна станция Состра (Sostra) най-рано е отбелязано върху т. нар. “Певтингерова карта” (Tabula Peutingeriana) в края на IV век, която възпроизвежда римските пътища в късната Римска империя. Станцията, крепостта и прилежащите съоръжения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско). През време на своето съществуване Состра преминава през няколко етапа на историческо развитие. • Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата каменна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите. • Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия. • Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на кастела в края на V век.
|
 |
|
|
|
|