Животът на хълма край Перник, известен в миналото като “Градо”, а днес като хълма Кракра, се появил в средата на VІ-то хилядолетие пр. Хр.
Според археологическите материали поселищният живот на хълма преживял разцвет през следващите V-ІV хилядолетие пр. Хр. До V-ІІ в. пр. Хр. живот на хълма продължил без прекъсване.
През ІV в. пр. Хр. тракийското селище на хълма Кракра се разрастнало и се превърнало в селище от градски тип, обградено с крепостна стена.
Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически път. С кратки прекъсвания животът в крепостта продължил и през следващите векове.
В началото на IX в. селището Перник заема ключова позиция в системата от крепости на Българската държава. То отново било оградено с каменни стени и бойни кули. За важното място на града в средновековна България свидетелства и намерения сребърен печат на цар Петър. Пернишката крепост придобила международна известност, когато театърът на военните действия между България и Византия се преместил в западните български земи. Византийският хронист Скилица е описал борбата на българите водени от управителя на Пернишката крепост – Кракра, срещу византийския император Василий ІІ. Крепостта издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г.
След падането на България под византийска власт Пернишката крепост запазила значението си на важен военно-стратегически и търговски център.
През 1189 г., използвайки нестабилното положение в региона, причинено от преминаването на III-ия кръстоносен поход, сръбският владетел Стефан Неман разрушил много български градове. Перник също не бил пощаден, но селището не изчезнало. То се преместило в подножието на хълма.
С развитието на въгледобива от края на ХІХ в. и разширяването на мините с царски указ от 26 юни 1929 г. село Перник било обявено за град.
Симеон Мильов - Регионален Исторически Музей - гр. Перник
bg.wikipedia.org