„Вароша” (WOW point) възниква през XVII век в подножието на Делвинския баир. През XVII и XVIII век кварталът има турски облик, а през XVIII век е единствената махала с християнско население, което се състои от около 150 – 200 семейства. По това време три моста свързват квартала с останалата част от града, която се намира от другата страна на минаващата през Благоевград река Бистрица. От другата страна на реката е чаршията и турската част на града.
По време на Възраждането „Вароша” приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите.
Като архитектурен силует благоевградският „Вароша” не се различава по нищо от останалите стари градове с това име в страната. До началото на XX век къщите са едноетажни с малки прозорци. След това навлиза тенденцията сградите да се изписват отвън. Пример за това е Мощанската къща от 1888 г., чийто автентичен облик е запазен до днес.
През 80-те години на миналия век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен. Днес две от къщите са частни, а останалите се използват за обществена дейност. Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Така докато в една къща деца танцуват и пеят, то в друга майстор прави тъпани и обувки за танци.
Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. Във „Вароша” се намира църквата „ВъведениеБогородично”, която е обявена за национален паметник на културата, къщата на Георги Измирлиев - Македончето, революционер в Априлското въстание, Регионалният исторически музей, дирекцията на Националния парк „Рила”. Кварталът е обявен за културен паметник.
За благоевградчани и гости на града „Вароша” означава история, традиции, както и място за разходка и отдих. Два хотела и няколко заведения създават удобство за туристи и посетители.
bulgariainside.com
