Карстовия район между Драгоман, Сливница, Костинброд и Годеч представлява уникален комплекс от блата, влажни ливади и възвишения. Въпреки превратностите на 20-ти век има шанс да се запази като място, съхраняващо безценно биологично разнообразие и като модел на успешно съжителство с природата.
Една от централните зони в този комплекс — Драгоманското блато е била пресушена още през 30-те години на XX век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие — помпена станция. За дълъг период живота в блатото замира. С това изчезват от България два вида растения, за които то е било единственото им находище у нас (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия). Изчезнало е едно от най-големите гнездовища на водолюбиви птици във вътрешността на страната и едно от последните находища на жерава преди той да изчезне като гнездящ вид в България.
В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и има шанса да е една от малкото възкръснали влажни зони у нас. Един от основните проблеми на тази влажна зона — водният режим, е в голяма степен решен. Другият основен проблем свързан с качеството на водите, които постъпват в блатото е на път да се реши с изграждането на нова пречиствателна станция на отпадъчните води на гр. Драгоман. През 2005 г. достига до естествените си размери (400 ха). Броят на гнездящите птици в района се увеличава от 80 двойки от 11 вида (непойни) през 1999, на 150 двойки от 15 вида през 2003 и 700 двойки от 22 вида през 2008. През 2006 възниква нова чаплова колония. През 2008 колонията вече наброява 8–9 двойки голяма бяла чапла (най-важно място за гнездене на вида в България), 8–10 двойки ръждива и 2–3 двойки сива чапла.
Бързото възстановяване на блатото до голяма степен е свързано и с усилията на Сдружение за дива природа „Балкани“ в района.
Сдружение за дива природа „Балкани“
